Оградите и предните градини избледняха на заден план, след като се появи възможността за засаждане на берберис в летни вили и зеленчукови градини. Снимките на берберис в ландшафтния дизайн са невероятни. Занаятчиите влагат цялото си въображение и професионални умения в работа, оживявайки най-нетривиалните идеи за жив плет. Зелените площи са не само красота, но и естествена защита на култивираните растения от неблагоприятни климатични условия..
Защо точно берберис?
Берберисът е растение, което е най-добрият вариант за създаване на “жива” бариера. Храстът от берберис (снимка) има малки тръни, които ще бъдат допълнителна защита на територията от проникване на непознати.
Предимствата на берберис са в следните фактори:
- Храстът понася добре ниски температури. Благодарение на това растението може да бъде засадено дори в тези региони, където има резки сезонни температурни спадове, включително в Сибир..
Най-добрият вариант за региони, където има рязък спад на температурата през зимата, е берберисът Ottavsky. Този вид е отгледан в Канада. Климатът в тази страна напомня на руския, което ни позволява да говорим за приспособимостта на растението..
- Растението е непретенциозно за грижи. Всичко, което се изисква от градинаря, е навременно подрязване на изсушени клони, както и подрязване на жив плет от берберис.
- Храстът понася добре липсата или излишъка на влага. Корените не гният, листата не изсъхват. Благодарение на това живият плет ще изглежда елегантно дори на места, където няма правилно поливане..
- В зависимост от избрания сорт, жив плет може да достигне височина от 40 см до 3 метра.
- Берберисът е непретенциозен към земята. Расте добре дори в бедни почви.
Какви видове берберис се използват за ландшафтен дизайн?
берберис “обикновен”
Този сорт е признат от градинарите като най-простият и непретенциозен за грижа. Но въпреки това снимка на декоративен берберис ви позволява да оцените цялата му красота. През април храстът е покрит с нежни цветя, които придават красота и последователност на растението. През есента берберисът дава плод. Малки овални плодове с яркочервен цвят перфектно разреждат масива от зеленина. Този сорт берберис е устойчив на замръзване, толерира суша и преовлажняване. Вкоренява се добре след разсаждане дори в бедна почва.
Ако се изисква висок жив плет от берберис, се препоръчва да закупите сорта “Обикновен”. Храстът достига до 2, а понякога и 2,5 метра.
берберис “Тунберг”
Много градинари избират сорта “Тунберг” за засаждане на берберис. Това се дължи на факта, че храстът е не само непретенциозен за грижи, но и има колосално разнообразие. Сортът е разделен на няколко подвида, всеки от които се отличава не само с височината на храстите, но и с гамата от цветни листа. Берберисът “Тунберг” дава плодове с малки плодове, които играят само декоративна роля.
Плодовете на берберис “Thunberg” не трябва да се използват за храна. Те съдържат голямо количество алкалоиди, което ги прави горчиви на вкус и негодни за консумация..
берберис “Отава”
Този сорт е хибрид, тъй като е отгледан чрез кръстосване на берберис “Common” и “Thunberg”. Родината на храста е Канада. Засаждането на берберис “Отава” е възможно при ниски температури, тъй като сортът се характеризира с висока степен на устойчивост на замръзване. Храстът има уникална цветова схема. През пролетта и лятото листата придобиват красив лилав цвят. През есента листата са оцветени в оранжево, червено и жълто. Растението дава плод. Плодовете остават по клоните през цялата есен, което придава яркост и красота на храста. Берберис “Отава” достига височина от 3 метра. Клоните са много меки, тъй като бодлите почти напълно липсват.
берберис “Амур”
Храстът е отгледан в Хабаровска територия. Идеален за засаждане както в Далечния изток, така и в Централна Русия. Храстът има голяма, яркозелена зеленина. През есента листата придобиват бургундски оттенък. Шиповете на този сорт берберис достигат дължина от 3 см. Ето защо видът се счита за най-добрият вариант за създаване на защитни плетове.
Берберис “Амур” дава плодове през есента. Въпреки това си струва да се помни, че неузрелите плодове са отровни. Могат да се ядат само зрели плодове..
Грижа за берберис
Храстът е доста непретенциозен за грижи, но е предразположен към множество заболявания, които могат да унищожат живия плет. Ето защо градинарите трябва да пръскат растението навреме, за да избегнат смъртта на берберис..
Ако берберисът е засаден като жив плет, тогава почвата трябва да се наторява поне веднъж годишно. При единични насаждения такава нужда няма..
Не се препоръчва подрязването на берберис през първите две години. По това време растението набира сила за по-нататъшен растеж. През третата година от живота можете да подрязвате берберис през есента. Подрязването на клони, които са сухи или стърчащи от общата концепция, трябва да бъдат подрязани. На този етап трябва да се погрижите за собствената си безопасност, тъй като берберисът е бодлив и може да нарани кожата по време на работа. За да направите това, трябва да прибягвате до обикновена резитба, а в оптималната версия – резитба за дървета..
Берберисът, независимо от неговия сорт, е податлив на болести, причинени от вредители. Цветният молец и листните въшки силно развалят външния вид на храста. Това може да се избегне само с навременно пръскане с отрова. Също така храстът може да бъде заразен с брашнеста мана, която се появява като бели петна по листата. Ако болестта се появи през вегетационния период, съществува висок риск от смърт на растенията..
Всеки градинар трябва да обърне специално внимание на листата на берберис. При първите признаци на заболяване се препоръчва обработка на растението. Само в този случай жив плет от берберис ще изглежда привлекателен, естетически приятен и добре поддържан..
